Тинейджърството е период, който поражда сериозни предизвикателства у нас, възрастните в ролята си на родители. Всеки един родител в този момент би се усмихнал двузначно. Тази възраст често се определя като трудна и редица психолози обстойно се занимават с проблематиката. И те и ние, родителите се опитваме да стандартизираме поведението на тинейджъра и да потърсим логични обяснения с единствината цел следващият път да сме по-потготвени, но май усилията ни са напразни. Всеки следващ път е различен от предишния и изисква поредната доза търпение и креативност от наша страна.
Да започнем с кратко описание на тинейджърското поведение – променливо настроение, абсолютно непоборство, рядко зачитане на авторитет и изключително експериментален дух. Все характеристики, съчетани с външните фактори като деморализирано общество и безотговорност оправдана с нямане на време, от страна на възрастните в нерядко случаи, комбинацията е наистина взривоопасна. Не, не съм крайна. Имам преки наблюдения в ролята си на учител и родител същевременно.
Често в динамичните си взаимоотношения с тинейджъри се оповавам на думите на Айнщайн, който е казал: „Знам още един начин, по който нещата няма да се получат“ и на Айзенхауер: „Не е важно колко битки си загубил до момента, важно е да спечелиш войната.“ Искрено се надявам да съм ви накарала да се усмихнете. А може би припознахте и себе си.
Спорна е годината на край на тинейджърството, дали е 18 или 21, може само времето да покаже, а е и строго индивидуално. Но всички ние, родителите на тинейджъри на пръсти броим с нетърпение оставащите години.
Веднъж се натъкнах на статия, която обясняваше меко казано „странното поведение“ на тинейджърите с факта, че едва след 21 година човек развива способността правилно да преценява риска. Това до някъде обяснява рискованите мероприятия, които тинейджърите са склонни да предприемат. Липсата на подобна способност съчетана с експерименталния им дух подлагат родителите понякога на сериозни изпитания.
Не бих си позволила да давам съвети, защото както вече споменах динамидността и индивидуалността, с които тази възраст се свързва не позволяват универификация под формата на изпитан общовалиден съвет. Мога да споделя единствено собствения си опит с акцент качествата, които ми помагат.
На първо място, разбира се това е търпението. Нужно ви е огромно търпение и въздържание. Винаги бройте до 10, преди да отреагирате. И помнете, вие сте възрастния. От вас се очаква разбиране и подкрепа. Винаги отбелязвайте, че правите разлика между детето си и постъпката му и ако ситуацията позволи да критикувате, акцентирайте, че критикувате постъпката му. И завършете окуражително. Не забравяйте, че въъв всеки един момент вашият син или дъщеря имат нужда вие да вярвате в тях въпреки. Въпреки неправилната постъпка, въпреки необмислената реплика, колкото и да ви е наранила, въпреки проявената безотговорност или пренебрегнати задължения. Засвидетелствайте подкрепа и разбиране, но с подходящия тон, който да отбележи вашето неудобрение относно постъпката. Едва когато сме търпеливи и спокойни, въпреки провокациите ще успеем да намерим баланса в общуването, ако искаме да бъдем чути. И не на последно място изразявайте любовта си по адекватен начин. Възрастта е специфична и те демонстративно заявяват, че не желаят да бъдат обгрижвани. Но не си мислете, че не искат да бъдат обичани. Напротив, в този момент имат най-много нужда от любовта ви, просто в друга форма. Проявете наистина зрялост и усетете правилния подход в изразяване на онази единствена, безусловна любов. Подкрепете с окуражителен поглед във верния момент, проявявайте разбиране, дори когато не разбирате, уважавайте личното пространство, изисквайте, но с любов. Ще си помислите, да лесно е да се каже, но как. В този момент вие вече обичате адекватно, защото търсите път към детето си с любов и разбиране.
