Да си добър родител
Що е то?
Мисия невъзможна?
Любимата ми приказка. Кратка е. Ще я споделя с Вас.
„Живели някога едни прекрасни родители и един ден им се родили деца.“
Колкото и да сме подготвени, че дори и осъзнати в началото, впускайки се в приключението родителство, окото на бурята е неизбежно. И там, в окото на бурята, житейският ни опит, мъдростта „трупана“ през годините, че и осъзнатостта ни „издишат“. Защо ли?
Питам се често. Защо такава огромна отговорност се поверява отраз на нас, ентусиазираните изначално родители, осъзнато дръзнали да бродят из дебрите на родителството без да имаме и секунда опит преди това. В живота не ни се дава „безопасно“ да трупаме опит предварително като родители. Защото нищо не може да се сравни с отговорността и любовта, която изпитваме към децата си. Не можем да го съпреживеем просто наблюдавайки.
Начинание, в което встъпиш ли веднъж, връщане няма. Но често дори не знаем къде е пътят. В онези безмилостни мигове, в които гневът от безсилие ни сковава. Защото те, децата ни, са безпощадни в отвъдната вяра в нас. Звучи парадоксално, но е истина, която прозрях за себе си.
Те знаят, макар и неосъзнато, че в каквато и ситуация да ни поставят, ние ще се справим. Гласуват ни доверие с безусловна любов.
Просто ние все още не го знаем.Но те ни показват как да постъпваме в такива ситуации. А именно с доверие в нас самите и супер силите в нас, и с безусловна любов към тях, нашите деца, че дори и към себе си, приемайки се дори безсилни към момента. Защото само така бихме могли да продължим по пътя нагоре.
В такива моменти често съм се питала какъв е смисълът, да съм неподготвена. До деня, в който, за да продължа приех тази за своя истина:
Цветовете, които виждаме са тези, които са отразени, а тези, които не виждаме са абсорбираните, защото материята ги съдържа в себе си и ги поглъща. Отразява само липсващото. Червената ягода е всеки друг цвят, но не и червен, защото само него е отразила в следствие на липсата му. И така, в нашата „реалност“ ягодата е червена.
Ограничени в спектъра, орисани да виждаме само отразеното, което всъщност го няма, се бъхтим в търсене на смисъла. И ако случайно прозрем, озонът ще ни спре, защото вече ги е погълнал, UV лъчите, за да ни „спаси“ от облъчване с цялата „истина“.
Защото май никому не е нужна. Топлим се усещайки, макар и слепи за инфрачервеното. Създаваме реалност в цветове, от които наистина се нуждаем, защото останалите сме абсорбирали.
Творим цветове, които да преживеем, за да абсорбираме, за да се слеем.
И така създаваме обозрима реалност в цвят, който все още не сме преживели.
Единствено бялото е присъствие на всички цветове. Май смисълът е в несъвършенството, в отсъствието, в липсата, благодарение на които виждаме цветно.
Ето как децата осмислят живота ни, обагряйки го с цветове. Чрез цветовете, те отразяват нашите липси, несъвършенства. Итака, живеейки в палитра, наситена с цветове, ние сме заставени, че и доброзорно за интегрираме всеки нов цвят в себе си, запълвайки липсите.
Децата са нашата мотивация, не просто безспир да вървим по пътя, че и нагоре. И те наистина го могат, безотказни са, дори и ако трябва да ни влачат. А ние сме обречени да ги следваме. Природен инстинкт или Божи благодат, но факт е, че израстваме безкомпромистно и категорично, мотивирани от тях.
Това ми прозрение олекоти приемането на факта, че често се оказвам в окото на бурята и съкрати продължителността на възстановителния процес.
Сякаш ми помогна да вляза в супер силите си. Разбира се, усмихвам се в момента с полъх на съмнение. Но всъщност осъзнато избирам да вярвам в тях. Защото май избор нямам.
За да повярвате и Вие във Вашите Супер сили, Ви предлага съпричастност и искрена споделеност на моя опит, миниран с грешки, но и завидни адекватни реакции.
В индивидуални консултации ще обсъждаме:
- Какъв вид родител сте
- Какви са ефективните методи на възпитание
- Какви качества трябва да притежава осъзнатия родител
- Какви качества да развиваме осъзнато у детето си
- Каква е ролята на майката
- Каква е ролята на бащата
- Как да отстояваме граници и умението да казваш Не с любов
Защото ние като родители имаме единствената отговорност да обичаме децата си безусловно.
В основата на безусловната любов стои приемането. А приемането изисква осъзнаване.
Нека повървим заедно по трънливия, че и болезнен понякога път на осъзнаването като родители.
Споделен, със сигурност ще бъде идея по лек.
