Да си учител в днешно време е огромно предизвикателство. Воден от ясната си мотивация и осъзнатата си отговорност, учителят често се сблъсква със собствената си критика.
Да си учител е отговорност – пред обществото, родителите и най-вече към децата. Учителят дава знание, но и мъдрост, която той самият е придобил с опита си – професионален и житейски.
Често в практиката се случва очакваните резултати да отнемат повече от очакваното време, че дори и понякога се разминават с реално постигнатите такива.
Това е и една от причините, които провокира самокритиката у учителя. Самокритиката е ефективна, когато е креативна. А именно, когато съумееш въпреки разочарованието от несъответствието между положени усилия и резултати – различни от очакваните, да пристъпиш към аналитична, безпристрастна и адекватна преценка на ситуацията.
Функции на учителя
Учителската професия съвместява няколко функции: учителят даващ знания, учителят – възпитател и учителят – изследовател. Именно изявявайки се като изследовател, той може да превърне самокритиката в креативна. Изследователската дейност в процеса на преподаване дава възможност учителят същевременно да наблюдава, анализира и коригира при нужда практиката си. Адаптивността, актуализацията, гъвкавостта предопределят качеството на обучението.
Учителят в ролята на изследовател
Упражнявайки функцията си и на изследовател при гореспоменатите условия, учителят може успешно да направлява сам собственото си развитие в професионално отношение. Да използва по верен начин, съзнателно анализирайки информацията, която трупа с опита си.
Никак не е лесно да си едновременно наблюдател и оценител на собствените си действия. Да бъдеш съзнателен и отговорен коректив на собствените си действия. Но каузата си заслужава. Позитивната промяна в нас самите се проектира върху успеваемостта на учениците.
Процесът на изследователска и преподавателска практика, съчетани в едно, се осмисля с предприемане на адекватни действия, с цел постигане на желаните резултати. Предприетите действия са последната стъпка, която реално води към промяна. В процеса на наблюдение и анализиране на ситуацията, учителят следва да познава редица процеси, методики.
Последствия от прекалената самокритика
Често се случва самокритиката да води до демотивация. Съществена причина за това е грешната преценка на конкретните отговорности, присъщи за учителя и съответно реалната представа за неговите възможности. Може да се изпадне в двете крайности: прекалена самокритика или пълно отсъствие на такава.
Причини за крайната самокритика
Причините за крайната самокритика са комплексни, но естеството им е сходно. А именно психологическата нагласа.
Липсата на увереност, което може да е резултат, както от недостатъчен опит, така и от неправилен анализ на съществуващ такъв. Друга причина за прекалена самокритика е неовладяване на емпатията и по-конкретно: преобладаваща емоционална емпатия и липса на състрадателна такава.
Емпатията е компонент от емоционалната интелигентност. Това е умение, което следва да бъде развивано съзнателно в процеса на натрупване на професионален опит. Емоционалната емпатия е умението да чувстваш другия. Това качество е основна предпоставка за разбирането и приемането – все значими умения у учителя. Но ако само преживяваш чуждите емоции, без да осъзнаваш и развиваш собствените си възможности в процеса на обучение и възпитание, емоционалната емпатия по-скоро вреди.
Съществена разлика между емоционалната и състрадателната емпатия е, че втората едновременно със съпреживяването спомага посредством конкретно действие, с което да повлияеш положително върху процеса. Учителят-емпат използва сензитивността си с цел да прецени максимално точно ситуацията и да предприеме адекватни действия.
Състрадателната емпатия е комплекс от възприятие и реакция – осъзнато действие. Развивайки сензитивността си и съответно съпреживявайки чуждите емоции, е възможно да се сгреши. А именно: неотчитайки правилно собствените си отговорности и възможности е възможно учителят да се ангажира с по-големи такива и с това процесът на възпитание се обрича на провал.
Например: Отговорността за поведенческите прояви на ученика в час не е изцяло на учителя. Поведението е следствие на възпитанието. А възпитателният процес стартира в микро средата – семейството. Учителят се запознава с детето в по-късен етап и регистрира поведение, за което не носи цялостна отговорност. Той не е отговорне за възпитанието в изначален етап, а за превъзпитателния процес, който при нужда бива стартиран. Осъзнавайки това, пагубната самокритика се овладява и учителят предприема действия, с които да повлияе положително. Отговорността му е да бъде коректив. Критиката е креативна, когато акуратно са преценени действията спрямо отговорности и възможности.
Мотивирани да учим от опита си
Изключително ценно умение е да се учим от опита си. Айнщайн е казал: „Аз не греша. Просто научавам още един начин, по който нещата няма да станат.
Самокритиката е креативна, когато е базирана на вярна самооценка. „Самооценката има сложен, съставен характер. Оценката на самия себе си се осъществява чрез еталон, който представлява ценностните ориентири, идеалите на личността.“ /Йорданка Симеонова, Другият до теб/. За целта учителят следва да се стреми към придобиване на професионални умения за изграждане на хуманна учебна среда – „ От общуване с езика към общуване между хората“, Й. Симеонова.
И разбира се, не на последно място, учителят следва да развива взаимоотношенията в учебната среда.
„Учителят е лидер. За да продължава да води, той трябва да продължава да се учи“ /Йорданка Симеонова/
