Алогизъм, нещо което противоречи на логиката.
Логика, определена от Аристотел като наука за формиране на мисленето.
Мислене – процес, който ни отличава от всички останали видове, населяващи планетата.
И така, в търсене на благосъстояние и покой на духа се впрягаме ентусиазирано в активен мисловен процес, оповаваме се на логиката и някак твърде разочароващо и неочаквано се сблъскваме с алогизам – благосъстоянието никога не е достатъчно, а покоят е вечният мираж.
Дали защото Аристотел греши, доверявайки логиката на човешкото мислене.Или пък мисловният процес е извън капацитета на човеците. А може би разбираме погрешно идеята за благосъстояние, а стремежът ни към покой е парадоксален при все, че сме живи?
И тъй като в тези си разсъждения отново се оповавам на логиката и мисловния процес, напълно очаквано е те да ме предадат. Избираме да пилеем щедро енергия в търсене на логика, за да останем там, в зоната си на комфорт, където за всичко си има причина, където нещата трябва да бъдат под строй- контролирани и предсказуеми.
И в един прекрасен ден, дръзко и безпардонно се появява той – г-н Алогизам, че и при това за пореден път в живота ни навестява.
Чувството при срещата с него е меко казано разтърсващо. Целият ти механизъм за възприятие на света, граден усърдно, последователно и най-вече логично рухва в безпомощност. Не разочарование, а гняв помита душевния ти покой, защото отново си в нищото ей така, просто за миг.
Логиката на Аристотел те предава, човешкият мисловен процес е бъгнат от нечовешки емоции. И безутешно се питаш „Защо?“.
И така до деня, в който се влябиш в алогизма. Без да търсиш логика, без да се опитваш да го подчиниш на мисловния процес. Просто избираш да изневериш на Аристотел и страстно се влюбиш в г-н Алогизъм.
Допускаш го без разбиране. Интегрираш привидно разрушителната сила и я претворяваш в своя. Комфортната зона е взривена, но пределите й вече са необозрими за сетивата ти. И така те – сетивата ти са безгранични.
Опитомен, алогизмът е твоят начин на мислене. Опосредстващ алогични реакции, чиито възможности дори изненадват алогизма отвън, защото този в теб е осъзнат, опитомен и обичан.
Алогизмът в теб просто бъгва предшествениците си отвън. И кому е нужна логика в търсене на мир и покой, ако ти си ги преоткрил в хаоса, влюбен в алогизма?
