Граматически времена в английския език

16/12/2022 | Граматически урок, Актуално

В английския език съществуват 14 граматически времена. Бройката значително надвишава тази в българската граматика – осем.

Познаването и врярното боравене с времената ни дава възможност да се изразяваме вярно, не само граматически, но идейно.

На пръв поглед възможните времеви пространства, където може да се случва дадено действие или събитие са само три – минало, настояще и бъдеще. Но времената в английската граматика са цели четиринадесет на брой.

Опциите да изразим минало събитие на английски са четири /Past Simple, Past Continuous, Past Perfect, Past Perfect Continuous/. Събитие от настоящето също може да бъде изразено с четири времена – Present Simple, Present Continuous, Present Perfect, Present Perfect Continuous. Най-много са опциите за изразяване на бъдещо действие. Цели седем на брой. Таблицата накратко илюстрира тези възможности.

Запознайте се с индивидуалното обучение по бизнес английски език.

Запознайте се с индивидуалното подготовка за интервю за работа на английски език.

Types of Future Tenses

Граматически времена в английския език 1 — Граматически времена в английския език 3

Често изучавайки граматическите времена се объркваме в тяхната специфика и вариации. Заучаваме спрежението на глаголите, ключовите думи, но въпреки това се затрудняваме в правилния избор на съответното време в съответната ситуация. Случва се дори, при все че познаваме всички опции, на практика свеждаме избора си само до основните пет времена – Present Simple, Present Continuous, Past Simple. Future Simple, Present Perfect.

Как да изберем вярното граматическо време?

За да бъде изборът ни верен и да пресъздава изцяло идеята ни, трябва добре да осъзнаваме основната цел на съответното граматическо време. Процесът на избор на вярно време представлява напасване между онова, което ние целим да внушим с изказа си и съответните възможности на граматическото време да пресъздадат тази наша цел.

Например, ако желаем да разкажем за случка от миналото и категорично да опоменем точния момент, в който тя се е случила, то времето, чрез което нашата цел би се реализирала е минало просто /Past Simple/. Защото минало просто време е единственото от миналите времена в английския език, което обслужва целта да даде точен отговор на въпроса кога.

В предстоящото представяне на граматическите времена, позициято от която те ще бъдат представени е именно каква цел могат да обслужват. Или фокусът ще бъде целта на съответното време. И така, когато сме наясно с възможностите на всяко време, а именно каква цел могат да обслужват и знаейки ние самите каква идея желаем да внушим, то процесът на избор на време се случва въз основа на напасване на нашата идея със съответната цел, която времето обслужва.

Всички времена ще бъдат представени през фокуса цел.

За още по-добро осъзнаване на времената с цел тяхното вярно приложение е добре да си припомните и класификацията им на основни, и производни времена. Линкът ще ви даде нужната информация: https://vladeya.com/osnovni-i-proizvodni-vremena/

Present Simple

Употреба

За обичайно, повтарящо се действие, нещо по принцип, общоизвестна истина.

In general
Permanent
Timetable

Чрез сегашно просто време можем да изразим и действие от бъдещето, което е фиксирано с ден и/или дата, като същото действие е общовалидно за всички.

Пример: The train arrives at 10 a.m.

Образуване

Сегашно просто време се разделя на сегашно просто на глагола BE и сегашно просто на смислов глагол.

Когато в изречението се съдържа спомагателния глагол BE, който изпълнява ролята и на смислов, не е нужно да ползваме друг спомагателен глагол и съответно образуваме въпрос и отрицание чрез разместване на подлога и сказуемото:

She is a teacher.

Is she a teacher?

She isn`t a teacher.

В изречения, в които има само смислов глагол е нужен спомагателен такъв, за да направим изречението въпросително и отрицателно. Този спомагателен глагол е DO или DOES за 3 л.ед.ч.

Пример:

They go to school.

Do they go to school?

They don`t go to school.

She works as a teacher.

Does she work as a teacher?

She doesn`t work as a teacher.

Ключови думи

Usually, sometimes, every, rarely, seldom, often, always.

Present Continuous

Употреба

За действие, което се случва в момента на говорене: We are having an English lesson now.
За констатиране на дразнещ навик: He is always leaving his socks under the bed.
За действие от бъдещето, фиксирано с час: arrangement
За събитие от близкото бъдеще: I am going out tonight.

Temporary

Now

Arrangement

За по-добро разграничение на двете времена е нужно да се изясни разликата между статични и динамични глаголи

Stative and active verbs

Статични глаголи

Съществуват четири категории статични глаголи в английската граматика:

Глаголи, изразяващи мисловна дейност
Глаголи, изразяващи чувства
Глаголи, изразяващи състояние
See hear

Шези четири категории според англичаните изразяват постоянни действия или състояния, следователно следва да се изразят единствено само чрез просто време. Изводът, който следва е, че подобни глаголи от някоя от четирите категории никога не получават окончание ing.

Образуване

BE + V1+ ING

Въпросително и отрицателно изречение:

We are having an English lesson.

Are we having an English lesson?

We aren`t having an English lesson.

Ключови думи

Now, at the moment, at present, currently, today

Future Simple

Употреба

За действие, което предстои да се случи и отговаряна следните характеристики:
Spontaneous decision – нещо, което решаваме на момента
Uncertain prediction – прогноза, базирана на лично мнение

Образуване

Will + inf V1

Въпрос и отрицание:

They will have breakfast.

Will they have breakfast?

They won`t have breakfast.

Ключови думи

Next, tomorrow, in

Past Simple

Употреба

Използваме минало просто време, когато желаем да изразим кратко действие от миналото, случило се в точно определен момент. Следователно целта на минало просто време е да даде отговор на въпроса Кога

Образуване

Като представител на простите времена, за които е характерна употребата на само един глагол в разказно изречение, и той е смислов, минало просто ползва втората форма на глагола или миналото причастие, ако глаголът е неправилен. При правилните глаголи се поставя окончание ed.

Спомагателният глагол, който помага на времето при образуване на въпрос и отрицание е DO, но в минало време – DID.

Въпрос и отрицание.

They did their homework.

Did they do their homework.

They didn`t do their homework.

При появата на спомагателен глагол при въпрос и отрицание, същият поема граматическите функции и съответно „освобождава“ смисловия глагол от тях. При което смисловият глагол във въпрос и отрицание вече е в своята инфинитивна форма. Това правило изхожда и от друг основен принцип, подчиняващ английската граматика, а именно: „едно нещо само веднъж“. Не е нужно на две места да се носи информация за едно и също нещо, а именно какво е граматическото време. При разказно изречение, където поради естеството на времето – просто, присъства единствено смислов глагол и съответно той е ангажиран със задачата да окаже и граматическото време. Но при въпрос и отрицание, където вече се включва и смомагателен глагол, същият изземва граматическата функция от смисловия глагол и съответно той се „изчиства“ от миналото време и остава в своята инфинитивна форма.

Ключови думи

yesterday, ago, last, when

Present Perfect Simple

Употреба

Сегашно перфектно време може би е едно от най-провокиращите разбирането на изучаващите английски език. Причината за това е неговото естество. Време, което няма аналог на български език, но същевременно би могло да се оприличи като емблематично за английската граматика.

Сегашно перфектно време е единственото преходно време, което започва в миналото, но продължава и сега. Такъв тип действия или състояния в нашата граматика се изразяват чрез сегашно време. За англичаните, очевадно това би било неточност, тъй като се фактологията, че действието или състоянието стартира в миналото и за целта ползват сегашно перфектно просто време.

Сегашно перфектно просто време има четири варианта. Но самите те имат общо по между си. Общото е „пресичането“ на настоящия момент. Според това какво „пресича“ настоящия момент, съответно се обособяват четири случая на употреба.

За действие, започнало в миналото, което продължава и в настоящета. В този случай на употреба, това което пресича настоящия момент е самото действие.

I have been a teacher for 20 years.

За действие, което току що е завършило. В случая, залагайки на прецизността, англичаните преценяват, че тъй като самото действие приклучка или започва в настоящия момент, отчитат факта отново като съприкосновение, пресичане с настоящия момент и приобщават действието или състоянието към сегашно перфектно време. Този случай на употреба на времето не се признава от Американската граматика, при което в американския английски подобни ситуации се изразяват с минало просто време.

They have just arrived.

За действие, завършило в миналото, но което чрез своя резултат влияе в настоящето. В този случай, това което пресича настоящия момент е резултата от самото действие. Много често този случай се бърка с минало просто време, тъй като действието по своя характер е завършено. Изборът ни се предопределя от целта. Ако целим да отразим миналото събитие от гледна точка на неговите времеви характеристики, а именно да дадем отговор на въпроса кога, то ще ползваме минало просто време. Но, ако целта ни е да акцентираме върху резултата, а именно как завършеното действие от миналото влияе върху настоящето, то ще прибегнем към употребата на минало просто време.

I have lost my keys.

I lost my keys yesterday.

Завършено действие, но незавършен период. Това може би е най-объркващата вариация на сегашно перфектно просто време, за нас изучаващите езика. Ако тук в разбирането ни, отправната ни точка е отново да потърсим каква е връзката с настоящето, каквато е и изначалната цел на сегашно перфектно продължително време, ще ни бъде по-лесно. А именно, онова, което „пресича“ настоящия момент е периодът, с който е обвързано самото действие. Същото може и да е завършило, но тъй като периодът продължава, съществува реалната възможност същото да се промени или надгради. Товаза англичаните е достатъчна предпоставка да не „затворят“ времето изцяло в миналото и съответно да го изразят чрез сегашно перфектно продължително време.

I have drunk two cups of coffee this morning.

В този случай сутринта още не е завършила, съответно съществува възможността броят на изпитите кафета да се промени, при което действието не се третира като завършено.

Ако обаче вече не е сутрин, то действието ще бъде изразено чрез минало просто време, защото както то, така и периодът, с който то се обвързва са вече част от миналото.

I drank two cups of coffee.

Тези две изречения са прекрасен пример, който доказва прецизността на английската граматика, а именно с по-малко думи как се предава повече информация. Познавайки в дълбочина спецификата на времената, без наличието на допълнителни обяснения посредство лексика, бихме могли да се досетим /конкретно в примера/, че в първия случай става въпрос за период, който е преди обяд, а във втория зя период следобяд.

В заключение бихме могли да обобщим, че и четирите случая на употреба на сегашно перфектно просто време се обединяват под общата идея да акцентират върху преходността в разлибните й проявления – действие, резултат, период.

Съответно целта на това граматическо време е да търси връзката между миналото и настоящето в различните й форми.

Образуване

Have + V3+ed

Въпрос и отрицание

They have been here before.

Have they been here before?

They haven`t been here before.

Ключови думи

Ever, never, recently, lately, just, yet, already, since, for, this morning, How much, How many, How long

Приложение

Present Simple vs Present Continuous

Present Simple	Present Continuous
Things which are always true: Water boils at 100 degrees.	Things which are happening at the moment of speaking: The water is boiling now, so you can put in the pasta.
Permanent situations (or nearly permanent; true for a few years at least): Julie lives in London.	Temporary situations: Julie is living in Paris for a few months (usually she lives in London). Situations which are slowly changing: I'm getting better and better at speaking English.
Habits or things we do regularly: I drink coffee every morning.	Temporary or new habits: I'm drinking too much coffee these days because I'm so busy at work. Annoying habits (usually with 'always'): My flatmate is always leaving the kitchen in a mess!
Future events which are part of a timetable: My plane leaves at eight tonight. To talk about the future after certain words ('when' 'until' 'after' 'before' 'as soon as'): I'll call you when I get home.	Definite future plans: I'm meeting John after class today.
To talk about what happens in books, plays and films: At the end of the book, the detective catches the killer.	To talk about people in pictures and photos: In this photo, my mother is walking beside a lake.

Present Simple vs Present Continuous

Remember:

We use the present simple with stative verbs. We can't use any continuous tense (including the present continuous tense, of course) with stative verbs.

What's the difference? Present Perfect and Past Simple

Present Perfect Simple	Past Simple
Unfinished actions that started in the past and continue to the present: I've known Julie for ten years (and I still know her).	Finished actions: I knew Julie for ten years (but then she moved away and we lost touch).
A finished action in someone's life (when the person is still alive: life experience): My brother has been to Mexico three times.	A finished action in someone's life (when the person is dead): My great-grandmother went to Mexico three times.
A finished action with a result in the present: I've lost my keys! (The result is that I can't get into my house now).	A finished action with no result in the present: I lost my keys yesterday. It was terrible! (Now there is no result. I got new keys yesterday).
With an unfinished time word (this week, this month, today): I've seen John this week.	With a finished time word (last week, last month, yesterday): I saw John last week.

Present Perfect Simple vs Past Simple

What's the difference? 'Will' and 'be going to'

Will + infinitive	Be going to + infinitive
A decision at the moment of speaking: Julie: There's no milk. John: Really? In that case, I'll go and get some.	A decision before the moment of speaking: Julie: There's no milk. John: I know. I'm going to go and get some when this TV programme finishes.
A prediction based on opinion: I think the Conservatives will win the next election.	A prediction based on something we can see (or hear) now: The Conservatives are going to win the election. They already have most of the votes.
A future fact: The sun will rise tomorrow.
For promises / requests / refusals / offers: I'll help you tomorrow, if you like.