В търсене на смисъла, цялата истина, дерзаем, копнеем, страдаме и се лутаме. Вилнеем по гребена на вълната или упорито копаем в дъното.
И търсим причина, виновник.
Но всъщност я има, открита и доказана от учени като Нютон и Гьоте. Истина, забулена в магията на цветовете.
Част от електромагнитния спектър, цветът е магия – отговорът на всичките ни въпроси. Ясно като бял ден.
Пристъпвам логично, разбираемо, доказуемо, оповавайки се на науката с факти и разбира се, през моята pyramid.
Видимият спектър на светлината се нарича онази част от електромагнитния спектър, който може да се възприеме от човешкото око. То, човешкото око, възприема дължина на вълната от 400 до 700 нм. Видими за нас са едва цветовете от лилаво до червено. А цветовете във Вселената са 18 последвано от 32 нули. /За да си представя цифрата, май ще се наложи да ползвам моята pyraright или pyraleft може би, но пак не е много сигурно/.
Доказано е, ние не виждаме целия спектър. Живеем възприемайки, регистрирайки и може би, частично осъзнавайки частица от част от цялата гама истина.
Невидими за нас са ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Инфрачервените лъчи ни създават усещането за топлина, преобразувайки енергията, но не и зрително такова за цвят. Ясно като бял ден, истината, цялата, е невидима за човешкото око. А онова, което виждаме, освен, че е само част от цялото, е отражение в следствие на липса. Оказва се, виждаме само онзи цвят, който материята не съдържа в себе си и затова го отразява, абсорбирайки всички останали, бидейки осветена със светлина. Следователно реалността е всичко друго, но не и това, което виждаме.
Ето го и доказателството, отново дадено ни от учените:
Цветовете, които виждаме са тези, които са отразени, а тези, които не виждаме са абсорбираните, защото материята ги съдържа в себе си и ги поглъща. Отразява само липсващото. Червената ягода е всеки друг цвят, но не и червен, защото само него е отразила в следствие на липсата му. И така, в нашата „реалност“ ягодата е червена.
Ограничени в спектъра, орисани да виждаме само отразеното, което всъщност го няма, се бъхтим в търсене на смисъла. И ако случайно прозрем, озонът ще ни спре, защото вече ги е погълнал, UV лъчите, за да ни „спаси“ от облъчване с цялата „истина“.
Защото май никому не е нужна. Топлим се усещайки, макар и слепи за инфрачервеното. Създаваме реалност в цветове, от които наистина се нуждаем, защото останалите сме абсорбирали.
Творим цветове, които да преживеем, за да абсорбираме, за да се слеем.
И така създаваме обозрима реалност в цвят, който все още не сме преживели.
Единствено бялото е присъствие на всички цветове. Май смисълът е в несъвършенството, в отсъствието, в липсата, благодарение на които виждаме цветно.
