Бягай, лъвицата плаче!
Тихо, безмълвно, в дихание ускорено.
Бягай, лъвицата плаче!
Треперещо, в студ от бездушие.
Сърцето й, пръскащо се, с гняв омразата гори.
Вилнеят хали диво луди.
Бошуват страсти безпощадно щури.
Бягай, лъвицата плаче!
Гори омраза, жлъч, коварност.
И тъжи за искрен блян в ответ на своя вярност.
Бягай, лъвицата плаче!
И не сълзи, а стрели брои.
Брои през сълзи, но не с омраза.
С грежовност, майчина по лъвски
остриета от кръвта почиства.
Но не търси тя посока,
А блясък в остриетата жестоки.
Бягай, лъвицата плаче!
Тихо, безмълвно, треперещо.
Топлеща себе си сред студ и мизерници.
То, сърцето й гори и пулсира бясно.
...
Отрони се, последната.
Кристална, пречупила блясъка на острието.
И не от гняв, омраза и безверие,
рев свой тя си припомни.
Лъвски рев смразяващ,
безпощадно заявяващ сила, мощ и превъзходство.
Лъвицата плаче, без никой да знае.
Нехаят за сълзи, но и за лъвско сърце.
Бягай, нехайнико!
Че не тя ще те стигне.
Не й е нужно в бяг да търчи подир теб.
Лъвски рев ще те смрази.
И.., дано си съхранил частичка пламък,
че сам обрекъл си се на разпадък.
Опознавателна игра
„Аз и Ти“
