Усещам я, бавно проникваща, брутално заставяща ме да я допусна, че да ме изпълни безкомпромисно, категорично докрай. За да изтласка от мен поредното ненужно, излищното.
Усещам я, тихо, но не плахо пристъпваща.
Усещам я, бавно обгръщаща ме с воал от фино втъкани стоманени лъчи.
Усещане, напористо и искрено, досущ като бебешки плач.
Плач, който те вади от съня ти на момента и не само. Заставя, изисква от теб мигновена адекватност и зрялост завидна. Събудена, докъм пробудена, усещам как тихо долиташ към мен, поредна моя година живот.
Хаотично усещане, долавящо пулсът на всяка клетка в мен. Безброй частици от мен и всяка една съхранила ревниво спомени. Абсурдно усещане – спомените оживяват. Агресивно се борят за пространство в настоящето. Но то, настоящето е безсилно да ги поеме всичките. Избираш припряно онези, запечатали от усмивка до пръскаща се радост.
И ето, чашата се бистри.
Кристално чиста и прозрачна, за да зърнеш и нея, утайката, тежаща на дъното. И добре, че е лепкава и тежка, че да полепне в дълбини, че да даде простор и висини на чистото, кристално и сакрално.
И ето я новата, поредната 48–а, поднесената ти със звън на радост, за да прелееш онези, кристално чистите спомени и загърбиш тежестта на утаените.
И когато си запъхтян от жажда след поредния житейски спринт, да отпиеш с благодарност глътка спомен, кристален и чист, глътка безценен опит. Елексир блажен, сътворен от теб. Лек, само твой, магично претворяващ, окриляващ те със сили – завидно устоими.
Пробуди ме плач, броими часове преди да я прегърна поредната, 48-та.
Не бе плачът на децата ми, те просто вече порастнаха.
Но бе плач. Детски при това.
Плач, заставящ ме да утеша себе си в навечерието на поредната раздяла с поредната отлетяла година.
И пак ще се наложи да изтръгна нещо от мен, нещо ненужно, лепкаво и утаено.
И с плач дори, ще го сторя, че да е чудотворен елексирът.
Ще го мътя не с утайка, а със щипка звезден прах, че ..жена съм, нужна е магия.
И ето, пак и отново, с плач по детски раздирящ, покъртителен и болезнен се вкопчвам в теб, моя година.
И ето, пак и отново по детски живея с пръскаща се радост.
И ето, пак и отново по детски ще бягам лудо до без дъх дори.
Защото в лудия си бяг вече 48-а обиколка, успях, улових те, магийо, вкопчих се в теб.
И дали по детски или вещерски, зелените ми очи горят със завидна страст.
Разпалват желаното, а ненужното в пепел разпиляват.
Започвам от А. Обичам те, ново мое начало.
