Интуицията – могъщата свобода. Има я, носим я, но я булим в страхове и предразсъдъци.
Доверяваме се на факти, че и на слова, но сме в ступор недръзващи отвъд. Отвъд необозримото, неприкосновеното – далеч от сакрала в услуга на привидната логика.
И сме в окови, обречени да живеем стандартно, очаквано, „сигурно“. Пропускаме възможности в лишеност и ограничения.
Поставяме себе си в центъра и сме отправна точка за тълкувания и заключения. Залагаме на привидно познатото в себе си.
Но ако просто усещаме, без да търсим аналог на нещо, което пасва в базата ни данни. Ако просто се доверим на новото, различно и неподчинено на нашата логика.
Ако с любопитство и доверие се отдадем на чуждото, ще го допуснем в нас, за да претвори нашето.
Интегрираната интуиция, добавена към емоционалната отговорност владеят реалност, в която всичко е възможно.
Емоционално отговорни ли сме?
Дали осъзнаваме процеса в нас, който твори емоцията – индивидуалното ни възприятие на действителността?
Осъзнато ли я създаваме или просто подсъзнателно напасваме нава действителност със старо преживяване и нон стоп живеем миналото.
И как така несъзнателно го преживяваме отново и отново при все различната действителност?
Залагаме на познати ни емоции в нас, въпреки различното отвъд.
Страхуваме се да създадем пространство за нова емоция, защото избираме познатата, макар тъжна и ранима.
Избираме сигурността и отъждествяваме несигурността с непознатото.
Бидейки емоционално отговорни е далеч от просто да редим пъзел, напасвайки различни действителности и поставяйки под общ знаменател на конкретна емоция такива.
Палитрата от емоции е безкрайна, а ние пестим от страх, оповавайки се на стандартното, вече преживяно и обяснено.
Интуицията изисква смелост, защото излиза от рамката, но черпи свобода от отвъдното. Докосваме се до света на другия, обагрен с различни цветове от нашия. Интегрираме го.
Сетивата ни опознават и други реалности. Допускайки и доверявайки се на чуждото, добавяме нови цветове сред багрилата си. Така творим по-пъстра и наситена, наша си реалност.
Интуицията изисква доверие в нас самите, че можем да опитомим новото, различното, доловено от нея и да го интегрираме.
Емоционалната отговорност ни дава свободата да багрим своята реалност в многоцветни нюанси, за да преоткриваме наново и всеки път себе си в нея.
Изборът е в нас. Остава смело да дръзнем.
