„Мамо, как така си заспала и не ме чакаш? Какъв си полицай, дето спи на работа? А, и няма още дванадесет.“
Погледнах телефона, оставаха пет минути до полунощ. В просъница и дискомфорт присвих леко поглед в израз на укор за установено закъснение. Бе ми дадена „мъжка“ дума, че до единадесет ще си е вкъщи.
Но дори и в унес се придържам към правилото да броя до три /или триста понякога/ и останах безмълвна. Той оцени въздържанието ми с дяволита усмивка. И стрелна: „Гладен съм.“
Изчака моя реакция, но с разбирането, че вече е „голям“ дръзна сам. След десетките отваряния на хладилника, под далеч неприсъщите за тази част на денонощието, стресиращи звучи в следствие на припряност и неловкост сандвичът бе готов. Всъщност едва го видях преди да бъде погълнат. Реших да го напусна с „лека нощ“, но безуспешно.
Въвлече ме в търсене на едната слушалка. Открихме я заедно, но междувременно в издирването, и сред прането, реших и да простра. Май се разсъних.
Той се радваше на компанията ми. А и беше превъзбуден, имаше нужда да сподели, усетих. И то последва, споделянето.
„Мамо, чудя се с какво да се занимавам като „порастна“?“
Наложи му се да срещне изумения ми поглед някъде на съвсем малко повече от педя разстояние под тавана.
„Нее, като стана голям“, поясни той и продължи: „Знаеш ли как да разбера какво ще правя? Като си представя, че всичко е безплатно и достъпно и го има в изобилие и тогава да усетя какво искам наистина да правя.“
И аз някак неусетно започнах да си представям същото и да се питам, това ли правя в действителност, но той отново ме прекъсна:
„Искам да съм ........“
И за мен нямаше значение завършека на изречението. Просто знам, че ще бъде. И се радвам, че избира със сърцето си, при това осъзнато, при все че признава, че още не е „порастнал“ достатъчно.
Не очакваше мой коментар. Разбираме се в мълчание. Дори ме укори с думите „Не мога повече да се разправям с теб“. Той с мен, интересна перспектива. Отново бях в заблуда.
Погледнах часа, доста след полунощ бе. Но сънят ме напусна.
Насладих се на поредните откраднати от времето часове, за да се заслушам в тишината. И дочух звън на камбани, онези на радостта.
