Нещата и хората, които обичам са толкова много. Дори е изтощително за физиката ми. Крада от времето, за да им се отдам. Моята сутрин е брутално ранна, за да я посветя на себе си. Да дълбая и откривам, пренареждам и организирам – мисли, дела и думи.
Не прощавам на мечтите си. Трябва да ги видя живи и реални в някой или нещо. Дали съм амбициозна и вироглава, оптимист или мечтател, или просто съм жива и вярна на усещането ми за дълг.
Дълг да откликна на болезненото разочарование, изживяно от сина ми или дъщеря ми. Да изслушам с любов, подкрепа и разбиране нея или просто в споделено мълчание да тъжа заедно с него.
Дълг да бъда смирена и приемаща за онова, което е чуждо и непонятно за мен, но значимо и определящо за друг.
Дълг да бъда щедра в емоциите си, дори и приети с мълчание, че и отхвърлени дори. Защото вярвам в силата и смисъла им да претворяват и окрилят – мен и споделените.
Защото мълчанието на сина ми не е отхвърляне, а гласувано доверие към моето разбиране отвъд словата. И когато се случи да промълви нещо, че и да го озвучи с искрен смях политам, изтрелвам се в отвъдното, за да ограбя цялата любов, търпение и страст и да ги върна тук с мен.
Дълг да бъда търпелива и обнадеждена в окуражаването на всяка тяхна стъпка, та дори и в грешната посока. И да бъда точно там, където трябва, за да подам ръка да се изправят или да изтласкам във верния момент, за да стигнат навреме.
Дълг към всеки поглед на дете, усетило любовта ми и неволно нарекло ме „мамо“ вместо госпожо.
Дълг към всеки гневен тийнейджър, несломим в бунта си, заклеймил ме в „пич“.
Дълг към нетърпението и гнева си, които да обгрижвам с любов и приемане, въпреки.
Дълг и към черните гарвани в мен, които да утихват в смиреност и респект към понякога дори плашещите с броя си камбани на радостта.
Избирам за истина онова, което ме радва и окриля. Избирам то да черпи от силите ми. Избирам умората да е от глъчта на децата и бунтарството на тийнейджърите.
Неистините отминавам хладнокръвно, защото бясно ревнувам всяка секунда от живота си, посветена на тях.
Избирам духа на Коледа дори и през лятото.
Опознавателна игра
„Аз и Ти“
