Дали защото през пламъка на 47 свещи взе да ми става горещо /но не на вълни, все още / или поради факта, че все по-често се сблъсквам със ситуации, уж по-присъщи на мъжете, реших да дръзна и в тези води.
А именно:
Какво предопределя основните различия между мъжкото и женското начало?
Дали търся превъзходство на един от двата пола? За ваше, може би, разочарование, не /просто го живея/.
Но бидейки оптимист, искрено се надявам изначалният замисъл на майката природа да е бил друг, а бъгът да е дело на „изобретателните“ жени.
В търсене на замисъла отново ще се опова на факти. Дръздам да направя дисекция на хормоните – мъжките и женските.
Разбира се, за водещ при мъжа хормон се определя тестостеронът. Отговорен за мускулната сила, енергията, либидото, настроението, мотивацията, тестостеронът предопределя мъжете като ловци по природа, но и пазители на семейството.
Хормонът се открива и при жените, но нормите му са занижени три пъти.
Явно жените залагат на друг хормон, чрез който да сплотяват, бранят, обгрижват, че и оцеляват. Поради тази причина се спирам на окситоцина.
Окситоцинът е известен още като хормонът на „безусловната любов“. Същият влияе пряко върху интимността, както физическата, така и психическата. Избрах окситоцина за водещ женски хормон, защото той е в основата на майчинския инстинкт. Създава безусловната връзка майка-дете.
До тук информацията е всеизвестна ни. Може би и следният факт няма да ви изненада, а именно какви са различията в механизма пре справяне със стреса при мъжа и жената.
Хормонът, който отделяме при стресови ситуации е кортизол. Съответно механизмът за нормализиране нивото на хормона на стреса при мъжете и жените е различен.
При мъжете тестостеронът е в обратна зависимост с кортизола. Съответно високите равнища на кортизол понижават тестостерона и обратно.
Жените реагират на кортизола чрез окситоцин. Ето защо същият се смята за мощен антистрес хормон при тях.
Разбира се, мъжете по мъжки реагират чрез тестостерон в търсене на баланса, а жените, верни на природата си, залагат на „безусловната любов“.
Но друг факт провокира в мен интерес, а именно взаимовръзката между окситоцин и тестостерон при мъжете. Оказва се антистрес хормонът за жените /окситоцинът/ в прекомерни дози при мъжете води до намаляване нивото на тестостерона, а това пък завишава нивото на кортизола. Следователно завишеният антистрес женски хормон е стрес фактор за мъжете. Дали пък това не е скрито послание от майката природа към мъжете, с цел да ги предпази от прекалено търсене на „ласки и любов“.
Но именно различията ни придават идентичност, която в последствие провокира интерес и стремеж към „опознаване“.
Проучването ми не стигна дотук, защото любопитството ми продължи.
И октрих нещо, което наистина ме озадъчи в облекчение.
Факт, относно тестостерона. Оказва се, че най-мъжкият хормон, тестостеронът, в преобладаващата си част е импотентен. Едва 2% от него е потентен и то, когато се преобразува в DHT /дихидротестостерон/. А отговорен за преобразуването на тестостерона в DHT е окситоцина.
Изборът ми да се спра на окситоцина като ярък представител сред женските хормони явно не е бил случаен. Хормонът достойно представи женската природа, че оказва се, е и в началото на мъжката.
Искрено се надявах бъгът да е дело на „изобретателните“ жени и макар и отвъд, да продължа да вярвам в силния пол. Но женското начало е доказан факт дори и от учените.
Май ще продължа да горещинея сред мъжки огньове, разчитайки на окситоцина си да ги преобразува в по-мъжки потентния DHT.
Опознавателна игра
„Аз и Ти“
