С годините, някак с изненада дори, установявам колко неща приемам. И с
още по-голямо учудване си давам сметка, че въпреки.. се чувствам добре.
Въпреки напористата ми натура, с наклонност да контролира, често избира
да приема. Да приема осъзнато, че и понякога интуитивно.
Приемам абсурдни постъпки на децата си в разгара на тийнейджърството
със завидна привидна лекота. Приемам с лекота, въпреки че се налага да
компенсирам с усилие.
Приемам различно от моето мислене с небрежна усмивка.
Приемам различен емоционален свят от моя с усърдно старание за
разбиране или просто отново с лекота.
Приемам неочаквани събития.
Приемам и просрочване на очаквани такива.
Приемайки, осъзнах че не пилея напразно сили, очаквания, надежди.
Напротив, съхранявам ги, за да ги пренасоча в друго, което е подвластно
на усилията ми, че и ми доставя удоволствие, а често надминава и
очакванията ми.
С приемането установих, че контролирам, не обстоятелства неподвластни
ми, а посоката на силата в мен. Избирам да не я пилея в обречени
пространства. Избирам да не се противя на туй що е неизбежно, било то
нечия чужда воля или стихийно обстоятелство.
Приемайки ми се наложи да се опълча на страха.
Страхът от неизвестното.
Страхът от неоправданите очаквания.
Страхът да пусна контрола.
Страхът да допусна, че понякога съм безсилна.
Страхът просто да се изправя пред него.
И точно това се случи. Изправих се срещу страха си. И оцелях. Преведе ме
през мрака на неизвестното, за да ме слее с неподозирани сили. Силата да
приемеш. Но бе нужно доверие. Просто доверие, без посока и име.
Доверие в „течението“, доверие в случайното, неочаквано стечение на
обстоятелствата. И преживях силата си в нова светлина. Не да
контролирам с нея чужди постъпки, светоусещане, че и емоционален свят.
Напротив, да контролирам само посоката й. Да я влагам в себе си.
Приемам така, както приема залеза, че и с искрено удивление и доверие в
утрешния изгрев. Защото промяната е в основата на живота. А приемайки
я допускаме да се случи. И така сме част от живота, но живи в силата,
непохабена напразно да резистираме безутешно неприемайки.
