И когато студът скове,
Че и небосвода дори.
И цялата му безмерна необятност,
с тежестта на пелена те обгърне.
По-близо отвсякога, невярващо осезаемо.
И те застави в покъртителна тишина,
да си част от танца на снежинките.
И не ти е нужен простор за мечтите ти.
Защото вече ги живееш.
На пук на студа сред танца от снежинки.
Тишината е безкомпромисна, заставяща те да преспиш, че и мислите си до последната.
Че да се слееш с ритъма на танца, отвъд тишината.
Ритъм, безпощадно раздирящ гърдите ти.
Че да поглъщаш радост след радост., валяща в снежинки отвсякъде.
И протягаш инстинктивно ръце, изпълнен с благодарност, просто за да ги прегърнеш.
И гориш от радост сред техния танц.
Доверил се на ритъма, чут в тишината.
До степен да го слееш със сърдечния си тласък.
За да усетиш безмерната любов в себе си.
Защото стига за всяка долитаща към теб снежинка.
И гориш от радост в студа.
И дочуваш ритъм в тишината.
И си част от безкрай от снежинки, напук натежалия небосвод.
Защото не просто си жив,
А носиш и браниш свирепо радостта в теб, за да я сливаш и множиш.
Всеки път, че дори и скован в студа.
Защото знаеш за танца на снежинките.
Опознавателна игра
„Аз и Ти“
