Key words:
Табу – силна обществена забрана, чието нарушение социумът осъжда. Забраната е върху, действие, за което се смята, че е твърде сакрално или е против морала.
Морал – маниер, характер, правилно поведение. Разграничаване на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни.
Псевдоморал – лъжлив морал.
Сакрален – отнасящо се до божественото, небесното, ирационалното, мистичното, отличаващо се от ежедневното. Сакралното се противопоставя на ежедневното /профанното/.
Ключовите думи са изяснени с помощта на Уикипедия. Изглежда има на какво да стъпя. А ще черпя от профанния си опит, подправен от сакрала.
Обстоятелствата също са обещаващи. Тъмно и тихо е. Сакралният ми свят все още спи. А и оптимистичната ми натура приема символично 100 % заряд на телефона ми. Нямам конкретни очаквания до къде ще ме отведе забързалата се писалка. Листът е чист и снежно бял. Сакрален, приканващ ме към искрен разговор с мен самата.
Доверявам се на чувството в мен, а то е привлечено от думата сакрален и някак се напряга от думата „табу“. Разбираемо, нали е табу – възбрана, наказание.
Силна, наказуема обществена възбрана. Очаква се страх да скове тялото ми – по-скоро, не. Но усещам гняв от нечии очаквания да се подчиня безусловно на табуто.
Гляв и ако някой дръзне да разбули моето табу.
Двоен стандарт?
Знаех си, няма да е лесно.
Моето табу, моят сакрален свят, това са децата ми. Гневът ми е необуздан, ако някой дръзне да оспори моето верую за тях.
Слабост или майчин инстинкт. Или просто коктейл от двете. Но темата е табу така или иначе за мен. Иприемам нечие друго – сакрално табу.
Но се гневя срещу табуто в услуга на морала. Моралът, който разделя света на добър и лош. Темите табу в съвремието ни са ужасно много. Заклеймяваме реалности в табу и ни заставят малодушно да ги отминаваме. Защото се страхуваме от наказанието, отхвърлянето.
Утвърждаваме табуто от страх. А страхувайки се, признаваме неспособността си да поемем отговорност. Избираме окови, които да попречат да прекрачим отвъд табуто., защото не е по силите ни, а оковите ни са извинението за неспособността.
Избираме бремето да сме угодни нукому, да сме приети, пред това да сме свободни – просто себе си.
Страхът от отхвърляне е голям и с основание. Социални същества сме. /И според Маслоу да принадлежим нукому е основна наша потребност. /
Но ако има и друг начин. Ако просто понесем „присъдата“ на дръзнали отвъд табуто. Ако поемем отговорност, заставайки на първо място зад себе си. И просто смело го разбулим, ще заявим дръзко: „аз мога и там – отвъд.“
Табуто е средство да ни ограничи, възпре. Табуто най-често е мит, на който изкуствено му е придадена истинност. Колективното съзнание го поддържа, в услуга на обществото, но в ощърб на индивида. Вечният конфликт: Как аз да съм добре, но същевременно и другите?“
И тук, в отговор на въпроса ще приведа скромен пример от моето битие.
Орисана да съм сред деца, съм заставена да се уча от тях. А те наистина знаят как да прекрачват граници. Свои и чужди.
В една забавена неделна сутрин, унесена в грижата да изхранвам тийнейджъри, се забавлявах подмятайки палачинки. Възхищавах се на себе си как късметът не ми изневерява. Всяка една отт тях се приземяваше на вярното място. Чувствах се късметлийка, че и спокойна. Знаех къде са тийнейджърите ми, че и дори бяха под зоркото ми око. Почти събрали се на дивана, току що излюпили се, спокойно разговаряха по между си без хвърчащи дистанционни и скорострелни ругатни.
Заслушах се в разговора им. Всяка информация е добре дошла за мен. Повод за поредния ъпдейт с надеждата следващия път да съм адекватна в реакциите си или в съвета, поискан от тях. Приоритет, доста амбициозен, но съм твърдоглаво упорита по природа.
Разсъждаваха върху нещата от живота. Взаимоотношения, връзки. Загрижено, приемащо и искрено обменяха опит, дори и се съветваха. И някак, съвсем естествено стигнаха и до темата за секса. Преходът беше завидно плавен. Брат и сестра говореха за секса от двете му страни. С любопитство и разбиране се изслушваха. Появи се и ревността, онази чистата – брат към сестра и сестра към брат. Тонът стана по-емоционален. А аз изживявах късмета си още по-пълноценно. Дали бе късмет или усилия във вярната посока, за мен нямаше значение. Случващото се беше от онези редки моменти, в които всички безсънни нощи в грижи по тях изчезваха. Страховете ми се разтваряха с покойствие и блаженство. Беше просто сакрално.
Но, разбира се, за кратко – не изневериха на тийнейджърския дух. Прекрачиха граници. Ревността им по между им ги възпря от споделяне в споделянето на подробности от личния им опит и решиха да дадат воля на фантазиите си по темата.
Усетих как късметът почва да ми изневерява. Палачинките започнаха да се подгъват. Изнервих си, сигурно заради палачинките. Реших, че унесени в разговора са пропуснали присъствието ми. Тактично дръзнах да им го напомня.
Ако трябва да съм честна, тактът бе насочен към мен. Просто исках да продължа с безпроблемното приземяване на палачинките.
Но само така ми се искаше.
В момента, в който припомних за присъствието си, те ме въвлекоха в разговора им – по толкова естествен и непринуден начин за тях.
Но не и за мен. Късметът ми изневери. Палачинката се пльокна на пода. Избрах да насоча гнева си към нея, бягайки от въпроса. Защото той, не само че прекрачваше границите ми, онези наложени от табуто в услуга на морала, но осъзнах, че нямам и опит.. абсолютно некомпетента бях по тяхното питане.
В изтичащите секунди дадени ми за отговор, се чудех, дали съм морална или просто жалка. Те ми дадоха отговора. Ще си спестя думите, с които ме определиха в израз на самоуважение.
Но не и извода.
Ако табуто в услуга на обществото те заставя да си далеч от себе си, избирам то да е табу за мен.
И ако в миналото табутата са били в приоритета на вождовете и жреците, то днес приоритет за мен е моят сакрален свят, в който избирам себе си вожд.
Децата ми разбулиха табуто за секса по между си, че и дръжнаха да разклатят и моето. В основата на дързостта им е доверието – по между им и към мен, надявам се и в тях самите.
А чувството, с което ме оставиха бе на възторг и изумление.
